"Има мисли, има чувства, има смели до безумие пожелания, които ние носим по месеци, дори години в душата си, и все пак никога не дръзваме да се досегнем до тях, да ги признаем открито пред себе си. Твърде прекрасни, за да бъдат действителност, или твърде страшни, за да властват в съзнанието ни, без да чувстваме, че сме минали отвъд чертата на установените понятия за истина и правда - ние предпочитаме да мълчим, да се преструваме, че не ги виждаме и чуваме. Но идват мигове, когато тънките мрежи се разкъсват, и тогава ние чуваме заледени как ни обграждат отвред и крещят в ушите ни злоkoбни гласове..."/Г.Райчев-"Грях"/...
http://www.youtube.com/watch?v=-A6z6M1j2tQ&feature=related
"Трябва да се страхуваме само от това, че можем да не чуем самите себе си". /Ноа бен Шиа/
.... как е възможно 4 толкова различни неща да се преплитат в една и съща мисъл...
29 декември 2007 г.
...ето разни неща, които ме впечатлиха по различен начин...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 18:14 2 коментара
Етикети: Anomaliq
25 декември 2007 г.
за зимното настроение...
... напоследък май потънах в работата си... замислих се... хубаво е по-често да се оглеждамe около себе си... дори и навън да е сиво и мрачно...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 20:17 0 коментара
Етикети: Anomaliq
22 декември 2007 г.
17 декември 2007 г.
от обща култура или индивидуална култура, а може и да е комплексирано съзнание...
... за камъните от Ика в Перу...
... за телепатията като кой знае какво...
/"Телепатията е психически феномен, при който се осъществява обмен на данни между двама души без използването на сетивата им. (Те не се чуват, не се виждат...) Обменът може да включва мисли, идеи, чувства, изображения. Описания на телепатията съществуват още преди появата на писмеността. Аборигените в Австралия приемат телепатията като човешка способност, докато в по-развитите общества тя се смята за специална дарба, която притежават само екстрасенсите. Явлението телепатия не се признава от официалната наука, въпреки редицата експерименти, доказващи съществуването й..."/
... за конкуренцията.... за книгите и още нещо....
Този post е вдъхновен от потоците информация, които ни заляха по време на последната лекция по... е все пак още не съм осъзнала нейната световна зна4имост...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 21:07 0 коментара
11 декември 2007 г.
из дебрите на кокошата психолигия...
Днес се опитах да вникна по-дълбоко в тази сложна материя, но перушината си е перушина... Например лицето К.В. се опита да установи контакт и дори дружба с Благородна (очаквам и твоето мнение), а мен дори не ме погледна... е все пак аз съм невзра4на и смотана, което донякъде обяснява слу4илото се... т.е. това ми позволи да наблюдавам обекта на моето изследване... К.В. според мен е повърхностна, но самоуверена, не особено умна, но самоуверена, не особено красива, но самоуверена, не особено схватлива, но самоуверена... всъщност какво разбирам аз... тя е просто моми4енце, което си търси слу6ател, слуга и нещо като "приятел"... но в крайна сметка не е единствената...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 22:03 1 коментара
Етикети: Anomaliq
gimp-настроение...
"Вътрешната страна на вятъра е онази, която остава суха, докато вятърът духа през дъжда."
Публикувано от Аномалия Въртухи в 10:30 0 коментара
Етикети: Anomaliq
9 декември 2007 г.
pagemaker... първи стъпки...
... още не съм усвоила съвсем програмката, но е много интересно... ВНИМАНИЕ!!! индианец пред компютъра... текстът не е мой, а само оформлението...за уто4нение...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 15:40 0 коментара
Етикети: Anomaliq
още размисли...
...аз съм от хората,
които стоят на спирката,
но не се качват в автобуса...
...аз съм от хората,
които гледат витрините,
но не влизат в заведенията...
...аз съм човек,
който върви след хората,
но никога... заедно с тях...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 11:06 0 коментара
Етикети: Anomaliq
4 декември 2007 г.
за кокошките и още нещо...
Днес кокошката Р.Ф. каза, че търси зала 63 във ФЖМК, за да си купи круши и ябълки... останалите кокошки я погледнаха с разбиране и продължиха с кокошите си занимания...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 22:24 2 коментара
за денотатите и техните конотативни значения... и Ролан Барт
Публикувано от Аномалия Въртухи в 21:41 1 коментара
Етикети: Anomaliq
30 ноември 2007 г.
мисли...
Sadness flies away on the wings of time.
~ Jean de la Fontaine
~ Woody Allen
People come into your life for a reason, a season, or a lifetime.
Публикувано от Аномалия Въртухи в 7:20 0 коментара
29 ноември 2007 г.
24 ноември 2007 г.
за времето и мъни4ко за мен...
днес достигнах до изненадващо прозрение за мен самата въпреки сгъстения въздух навън...
...време, което ми е много приятно, особено ве4ер, когато светлината от ули4ните лампи се разтваря в гъстата мъгла и образува тайнствено сияние...
... по принцип си мислех, 4е скоро няма да финализирам до известна степен размишленията си, които взъщност са доста хаоти4ни и алоги4но отнемащи прекалено много празни минути и часове от абсурдната безсмисленост на моето ежедневие...
... май аз съм 4ове4е, което оби4а самотата си...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 20:45 2 коментара
Етикети: Anomaliq
поглед от работното ми място ;)
Публикувано от Аномалия Въртухи в 20:42 0 коментара
Етикети: Anomaliq
16 ноември 2007 г.
малко музика...
http://www.youtube.com/watch?v=JwIM9tw7W6U
http://www.youtube.com/watch?v=qpxHzZ11qLo
http://www.youtube.com/watch?v=5D4HQW34dVw
http://www.youtube.com/watch?v=8iY1ZvMEzYs&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=gLTA9-jZciI
http://www.youtube.com/watch?v=YXedYtjKOec
... това са май някои от песничките, които обичам най-много... всяка е различна, всяка е силна при определено настроение... поне за мен...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 22:32 1 коментара
Етикети: Anomaliq
12 ноември 2007 г.
за облаците и още нещо... :)
противоречие
дора габе
тъгата ми е монотонен дъжд,
звънтящ в прозорците до заранта.
понякога е лунна светлина,
обляла моите коси,
проникнала в съня ми,
избликнала от него
в кротки сълзи.
Публикувано от Аномалия Въртухи в 20:22 0 коментара
Етикети: Anomaliq
4 ноември 2007 г.
2 ноември 2007 г.
есенно настроение...
ОБЛАК
александър геров
аз не чувствам вече остра болка,
не познавам безнадеждна скръб.
имам си един вълшебен облак
с огненочервен и светещ ръб.
той ме взима в своите обятия,
носи ме под дъжд от светлини
към детинството, към младостта ми
и към всички изживени дни...
Публикувано от Аномалия Въртухи в 22:20 0 коментара
Етикети: Anomaliq