BLOGGER TEMPLATES - TWITTER BACKGROUNDS »

30 януари 2008 г.

последното нещо, което прочетох...

Ваня Щерева, "30 неизвинени"

"Защо толкова често се нуждаем от някого, когото да наелектризираме
в главата си до степен на абсолютна истина?
Подозирам, че това се прави, когато си препълнен с обич, тя извира от
теб, а няма на кого да я дариш. Тогава се нараняваш нарочно, решавайки, че
някой изглежда достатъчно надежден да я поеме. Но този признак е само външен.
Не е Срещата. Не е Празника. Тогава казваш чудовищното "Без любов мога, но
без обект на любовта си - не".
...
Може би наистина знаем някои неща, но не искаме да си ги признаем
пред себе си.
...
Точно така е. Има си предвидени хора за празник и непредвидени. Не
знам кой го извършва това разпределение.
Аз само отивам там, където ме повика пътят. Ако съм буден. Защото
и моите батерии често се скапват".
...

27 януари 2008 г.

... изпитите не са това, което бяха...



... подозирам, 4е сме в турбуленцията на поро4ен кръг... или нещо подобно...

26 януари 2008 г.

... с ром и пурети...











... днес между другото бяхме на изпит или "изпит", но за това друг път... или след ден-два...

22 януари 2008 г.

въздишка, която остава неразбрана...


Катя Игнатова
-----------------
Болка след болка...
Събирам ги всички.
Само в тях е онова, което ми
трябва.
Мисля си - може да е забавно -
като парчета на пъзел:
подредят ли се,
ще открия някоя истина.
Но не става така.
Като ръбове на счупени чаши
всички се врязват в сърцето.
Накрая се уравновесяват
и то НЕ БОЛИ.

http://www.vbox7.com/play:3782aca1

16 януари 2008 г.

... тъга обземаща...


Нещо познато, нещо близко, нещо мило...
"Скръбта плуваше тежко и мудно в душата , та всеки ден черният потоп нарастваше - и Мириам се боеше - да не би най-сетне да я погълне".
"Между пустинята и живота", Николай Райнов

... нещо меланхолично...
"Лора намираше положението си тежко и непоносимо. Струваше й се, че на всички досажда, само дето не го показват. Тя самата се отегчаваше от себе си. Изпитваше желание да бяга, където й видят очите, от себе си и от Кологривови..."
"Доктор Живаго", Борис Пастернак

... и тъжната равносметка...
" Тишината на мълчанието е всичко, което имам, моята вяра, спасена от толкова поражения, моята радост на единак и страдалческата ми надежда... Аз привидно се смея с вас и говоря, но над главите ви протягам ръка на всички нещастни, самотни, на всички мои братя в страданието."
"EX PONTO", Иво Андрич

http://www.vbox7.com/play:bd4ecd54

13 януари 2008 г.

... CrediBul вечер...


9 януари 2008 г.

за нощния живот в минало или в бъдеще време...


3 януари 2008 г.

размисли...


---"Аз съм пак сам; искам да се трогна от това малко събитие, да пробудя в душата си мили спомени, ала напразно. Струва ми се, че искам да излъжа себе си. Чувствам се откъснат, изоставен и забравен от целия свят. Дори не и това: струва ми се, че няма вече света, онзи свят, който познавах, в който живях някога - не съществуваше вече. Де е той?"

1 януари 2008 г.

... каква Нова година преживяхе...

Всичко започна вчера вечерта в 19:00ч.... с Епистемика имахме среща пред McD НДК, сборен пункт за новогодишно посрещане... смразихме се от чакане, което продължи до 21:00ч. ... последва скитане по улиците, за да можем да открием къде да влезем да пийнем и да се постоплим... тактично ни изгониха от "Дивака" и отидохме в доброто старо "Уго" на Славейков, там се подкрепихме с ром4е с кола и демонстративно запалихме пурети... предизвикахме няколко мига мъл4ание...
Стана време да тръгваме към Батенберг, трябва да отбележа, 4е беше с огромно нежелание от страна на Епистемика и мен, но какво да се прави... гърмяха ни пиратки в краката, блъскаха ни, не се виждаше нищо, а навсякъде беше пълно с пияни веселяци с коледни шапки... посрещнахме Новата година... всички се радваха и целуваха, ние се снимахме, радвахме се на зарята... и запя Ивана/ http://www.vbox7.com/play:23dc2274 /открихме Новата 2008 година... пак тръгнахме да се скитаме по улиците... все още не знаехме къде да отидем...
Стигнахме до "Енигма", беше пълно естествено, но междувременно загубихме двама души, доста разсеяни и неориентирани, последва дълго 4акане, докато ни намерят... просто нямам думи... това е друга история...
"Решихме" да отидем в апартамента на брата на Криси... но трябваше да си купим нещо за пиене... спряхме на един клек-shop и два магазина за алкохол... купихме шампанско... имаше малък конфликт между двама от нашите спътници, неориентираните...
Към 1:30ч. бяхме на спирката на 94 на НДК... чакахме, чакахме автобус... кака Стела каза, че щеше да е много хубаво , ако валеше сняг... вече не си чувствахме крайниците... дойде 94, доста пълно за наша изненада... качиха се и разни екземпляри, които мога да определя като нафукани пияни пикльовци, които внесоха смут ... запалиха цигари, пиеха и слушаха музика... един възрастен човек доста смело им направи забележка... те установиха контакт с него и съпругата му... както и да е, стигнахме... вървяхме десетина минути из тъмните междублокови пространства... СТИГНАХМЕ!!! ... не беше, каквото очаквахме... още от входа на блока чухме музиката... Запознахме се с нашите домакини... не помня имената им, а едва ли те помнят нашите... чудя се дали да опиша интериора на стаята...на масата имаше разхвърляни кебап4ета, надени4ки, 4ашки с алкохол, чашки с угасени фасове, много пълни и празни чаши, пластмасови вилички и картонени чинийки... на сетната имаше календар от 2006г., столовете учудващо напомняха на тези в университета, но както и да е... ние седнахме в един продънен диван... и запо4на нашият кошмар, не мога да го опиша с думи, преживях сериозна емоционалана травма...пуснаха http://www.vbox7.com/play:227891f9
три пъти... опитха се да ни накарат да станем да танцуваме... направиха няколко опита да ни обърната с канапето.. ядосах се... глупаци... http://www.vbox7.com/play:79b29d36
/ да се слуша увеличено до дупка/ няма да забравя тази вечер... тръгнахме си най-накрая към 5ч., бяхме с двама души по-малко, защото част от нашата "компания" установи интимни отношения с един от домакините...посрещнахме с радост мразовития въздух... пак почакахме на спирката... пак имаше интересни обекти... отидохме пак в "Уго" на Славейков, пак беше пълно с осъмнали купонджии... ние вече съвсем бяхме заспали, хранихме се в мъл4ание... разделихме се в 7ч. след 12-часов "маратон"... омагьосаният кръг се затвори... сега се размразявам ... и се възстановявам... може би историята ми не се получи, както исках, но в момента не мога да я напиша по друг начин...емоцията е прекалено силна...