последното нещо, което прочетох...

Ваня Щерева, "30 неизвинени"

"Защо толкова често се нуждаем от някого, когото да наелектризираме
в главата си до степен на абсолютна истина?
Подозирам, че това се прави, когато си препълнен с обич, тя извира от
теб, а няма на кого да я дариш. Тогава се нараняваш нарочно, решавайки, че
някой изглежда достатъчно надежден да я поеме. Но този признак е само външен.
Не е Срещата. Не е Празника. Тогава казваш чудовищното "Без любов мога, но
без обект на любовта си - не".
...
Може би наистина знаем някои неща, но не искаме да си ги признаем
пред себе си.
...
Точно така е. Има си предвидени хора за празник и непредвидени. Не
знам кой го извършва това разпределение.
Аз само отивам там, където ме повика пътят. Ако съм буден. Защото
и моите батерии често се скапват".
...