... тъга обземаща...

Нещо познато, нещо близко, нещо мило...
"Скръбта плуваше тежко и мудно в душата , та всеки ден черният потоп нарастваше - и Мириам се боеше - да не би най-сетне да я погълне".
"Между пустинята и живота", Николай Райнов

... нещо меланхолично...
"Лора намираше положението си тежко и непоносимо. Струваше й се, че на всички досажда, само дето не го показват. Тя самата се отегчаваше от себе си. Изпитваше желание да бяга, където й видят очите, от себе си и от Кологривови..."
"Доктор Живаго", Борис Пастернак

... и тъжната равносметка...
" Тишината на мълчанието е всичко, което имам, моята вяра, спасена от толкова поражения, моята радост на единак и страдалческата ми надежда... Аз привидно се смея с вас и говоря, но над главите ви протягам ръка на всички нещастни, самотни, на всички мои братя в страданието."
"EX PONTO", Иво Андрич

http://www.vbox7.com/play:bd4ecd54