... объркани мисли...

"Никой не посещаваше Галеран. Към петдесет- годишна възраст организмът му си беше изработил своеобразен антиоксин, който не позволяваше на хората да се приближават до него. Той не презираше, не мразеше хората, но ги обичаше, както героите на книгите".
/"Път за никъде", А.С.Грин/



"Извън областта на въображението в душата му
остана неясна празнота, през която течаха
потоци сълзи..."
/"Пепелища", Стефан Жеромски/


"Така е странно под дърветата, когато завали дъждът..."
/"Дъжд", Александър Вутимски/