днес достигнах до изненадващо прозрение за мен самата въпреки сгъстения въздух навън...
...време, което ми е много приятно, особено ве4ер, когато светлината от ули4ните лампи се разтваря в гъстата мъгла и образува тайнствено сияние...
... по принцип си мислех, 4е скоро няма да финализирам до известна степен размишленията си, които взъщност са доста хаоти4ни и алоги4но отнемащи прекалено много празни минути и часове от абсурдната безсмисленост на моето ежедневие...
... май аз съм 4ове4е, което оби4а самотата си...
24 ноември 2007 г.
за времето и мъни4ко за мен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
nqma ni6to po-hubavo ot tova da se razhodi6 iz gustata mugla... sam - prez sveta, koito ne vijda6 i dori ne 4uva6, da ostavi6 muglata da zavladee vsi4ko okolo teb i vutre v teb :)
... може би наистина красотата на мъглата е в тъгата, която носи ... :)
Публикуване на коментар