марсиански антиоксин...

Черната кутия в мене записука.

Трябва да съм се разбил...Не зная.

Идват от сърцето непознати звукове

и се умножават като в празна стая.

Трябва да е страшно. А е безразлично.

Може би е късно и за чувства вече.

Рови в мен отдавна някакво къртиче.

Или плач... Не зная. Вече съм далече.

Вече съм оттатък. Може би-високо.

Трябва да съм се разбил... Не зная.

В черната кутия-хаотични токове.

И едно мълчание. Докрая.