марсиански антиоксин...

Черната кутия в мене записука.

Трябва да съм се разбил...Не зная.

Идват от сърцето непознати звукове

и се умножават като в празна стая.

Трябва да е страшно. А е безразлично.

Може би е късно и за чувства вече.

Рови в мен отдавна някакво къртиче.

Или плач... Не зная. Вече съм далече.

Вече съм оттатък. Може би-високо.

Трябва да съм се разбил... Не зная.

В черната кутия-хаотични токове.

И едно мълчание. Докрая.

марсиански ден...

" За да намериш себе си, понякога трябва да се изгубиш".

Ако само затворя очи...

" Колко е самотна Самотата- жълто шалче а очите и червени Под краката и пожар минава пръстите и все студени Даже сенчица си няма Разговор от монолози прави...
Колко е самотна Самотата- жълто шалче а очите и червени

Разстреляха небето и дъждът осиротял разплака всичко до което се докосна "

марсианец, венерианец и лунатик...

"Като скрито в бутилка
писмо
до брега на морето
всяко чувство
пристига само
до брега на сърцето."

времето е прекрасно за един марсианец...

марсиански облаци...

велик марсиански ден...