Обективно не-видяно
потънала в тъгата си като в река
разтварям се във нея полугласно...
с една ръка
за клонче от маслина се държа
със другата на себе си помахвам
в обектива...
и
(докато бавно се нагълтвам със вода)
широко се усмихвам...
ЕЙ ТОВА Е КАДЪР!
