... още по-объркани мисли...

"Имаше неща, неща, които вършиш самият ти и след които не можеш никога да бъдеш същият. Част от душата ти загива: изгаря, изпепелява."
/Дж. Оруел, "1984"/

"Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него... да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после пак да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш отново след това - и най-вече да прилагаш същия процес към самия процес. Това беше върховната вещина: съзнателно да налагаш безсъзнателното и да не съзнаваш извършената от теб хипноза."
/Дж. Оруел, "1984"/

... объркани мисли...

"Никой не посещаваше Галеран. Към петдесет- годишна възраст организмът му си беше изработил своеобразен антиоксин, който не позволяваше на хората да се приближават до него. Той не презираше, не мразеше хората, но ги обичаше, както героите на книгите".
/"Път за никъде", А.С.Грин/



"Извън областта на въображението в душата му
остана неясна празнота, през която течаха
потоци сълзи..."
/"Пепелища", Стефан Жеромски/


"Така е странно под дърветата, когато завали дъждът..."
/"Дъжд", Александър Вутимски/