ОБЛАК
александър геров
аз не чувствам вече остра болка,
не познавам безнадеждна скръб.
имам си един вълшебен облак
с огненочервен и светещ ръб.
той ме взима в своите обятия,
носи ме под дъжд от светлини
към детинството, към младостта ми
и към всички изживени дни...
2 ноември 2007 г.
есенно настроение...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар