От доста време насам не бях 4ела нещо запомнящо се и провокиращо ... та и затова искам да го отбележа с няколко цитата...
1.
"Естествената история не е нищо друго, освен назоваване на видимото. Оттук произтича нейната очевидна простота и това нейно поведение, което отдалеч изглежда наивно - в такава степен то е просто и наложено от очевидностите на нещата."
Един Модерен Французин
1966, Paris
"Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори."
3. "Флобер мечтаел да напише книга за нищото, книга без каквато и да е външна фабула, която да се държи от самосебе си, от вътрешната сила на стила, както земята се държи във въздуха без всякаква опора". Пруст донякъде осъществил това мечтание, опирайки се на неволната памет. Но и той не се спасил от изкушението да фабулира. Нескромността на моето желание е в това, да направя роман само от начала. Роман, който непрекъснато тръгва, обещава нещо, стига до 17-а страница и почва отново..."
... и още ТУК
Та това, което про4етох досега ме накара да се замисля ... какво ще се получи, ако напишем роман от финали, т.е. заплетено кълбо от траги4ни развръзки...
3 коментара:
мда - и най-запомнящият се цитат от книгата: "Яжте лайна! Не е възможно милиони мухи да грешат."
мда...
Ето още един запомнящ се цитат: "В един клозет преди години пишеше: "Не се напъвай, тук няма норма." ... или "Клозетът беше единственото свободно от надзор място. Единствената реална утопия, в която властта отсъства, всички са равни и всеки може да върши каквото си поиска под прикритието, че върши това, за което е влязъл. Усещане за абсолютна освободеност . Подобно чувство можеш да изпиташ само в гроб и в клозет. Интересното е, че и двете са с приблизително еднакви размери."
Ех, култ след култ. :)
Публикуване на коментар